This is another review of a nice restaurant in Sofia. By the way, do you need a translation of those in English?
Е: Най-много от всичко на този свят не обичам да бързам. Обожавам малките ритуали, стъпките в чисти локви, светлините на града, подострянето на моливи, вкусната храна.
Бистро Комършал е кът, изпълнен с детайли, геометрия от идеи и майсторство.
Попадам там случайно. Не, всъщност ето как се случва. Канил съм се много пъти да вляза, но все ми се е струвало, че не е точният момент. Днес съм решил да правя всичко, което ми хрумне. Пропускам глупавите, смешни идеи, които просто не желая да виждам, и се спирам на всички мимолетни, гъделичкащи мисли. Да лежа на пейка, да ходя с широки крачки, бавно клатейки се, да гледам небето през пожълтяващи клони на дървета.
Вървя по Шишман и вече знам на какво друго ще дам свобода. Спомням си за Бистрото още в началото на улицата и оставям фантазията да пробужда апетита ми.
Влизам усмихнат. Днес е ден на осъществените мимолетни. Оглеждам се вяло, защото не мога да реша къде да седна. Една маса до прозореца ми напомня за черно-бели филми, светлината е съвършена.
Иска ми се можех да се движа на бавен кадър. Сладко ми е да разглеждам миговете.
Илюстрацията* на стената ме впечатлява. Още нищо не очаквам от храната си, но вече въображението ми е развълнувано приятно. Сприятелявам се с обстановката.
Тя също не бърза за никъде. Това е място на което мога да седна, да дишам, да мисля, да се насладя, да бъда.
Искам да опитам всичко от менюто. 1/8 италианец съм. Често си го повтарям когато се сетя колко много си допадаме с пастата. Навярно няма общо, може би просто пастата е съвършеното ядене.
До крайност разсеян съм, разтварям се в обстановката, обслужват ме с усмивка. Почерпват ме с хляб тамошно производство, към който се привързвам и го поглъщам бавно с вино.
Избирам прясна паста, телешки кюфтенца.
Пастата – телиатели с кълцано телешко и още една с манатарки. Отново забелязвам първо детайлите в чинията си и знам, че ще са вкусни. Отлагам с един миг повече, преди да ги опитам.
Дъвча бавно. Подпирам с длан брадата си и зяпам през прозореца хората на тротоара. Вървят, правят ремонт някъде на близо, говорят възбудено. Дели ни само едно стъкло, но мен са ме пренесли в съвсем друго място. Мисля си за всички онези ресторанти в които съм бил и съм бързал да се нахраня и да си тръгна. Кому е нужно онова, чудя се.
Спирам погледа си на всички ръбове, на изписаните листа по полилея, на тебеширената дъска. Нима всички места не трябва да са като това – да ти отделят внимание, да те поспрат, да те забавят и да те поглезят. Колко е хубаво да съм.
Bistro Comercial
0897931291
Шишман 27
info@bistrocomercial.com
пон-нед 11:00-23:00
0897931291
Шишман 27
info@bistrocomercial.com
пон-нед 11:00-23:00
*Дело е на Юлия Павловска-Тийар
Pingback: What we liked | Meanwhile on the 7th floor